Сарацин разтърсва Германия

Милен Радев | 30 Август 2010

В края на лятото в Германия набира сила скандал, който можеше да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които вълнуват много граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.

Всичко започна преди няколко месеца със статия на бившия водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“.

Монотеизмът и иконоборството като политическа теология

Ян Асман | 29 Август 2010

1. Мойсей като фигура на спомена

Името на основоположника на еврейската религия, както изглежда по всичко, е от египетски произход, което подтиква да се осветли фигурата на Мойсей от гледна точка на Египет. Това може да стане по два начина. На първо място като се насочи вниманието към историческия Мойсей и се потърсят свидетелства за историческото му съществуване и идентичност в египетските предания. Именно липсата на убедителни исторически свидетелства, недостъпността на Мойсей подтиква към такова търсене, към ежегодната продукция на все нови и нови произведения от онзи вид “литература на откровението”, за чийто най-важен принос се смята книгата на Зигмунд Фройд “Човекът Мойсей и монотеистичната религия”. Можем да насочим обаче вниманието си и към Мойсей като фигура на спомена, затваряйки в скоби проблема за историчността му и съсредоточавайки усилията си само върху въпроса за ролята на Египет в по-късните библейски и извънбиблейски предания за човека Мойсей. Тази смяна на перспективата е необичайна. Човек се пита дали като се отказваме от търсенето на историческата истина и се задоволяваме с безкритичното изследване на преданията заради самите тях, без оглед на тяхната автентичност, ние като историци не пренебрегваме същинската си задача.

Гьоте и Аллах

Анелия Митова | 29 Август 2010

Макар великият немски поет Йохан Волфганг Гьоте никога да не е обявявал себе си за мюсюлманин, в множество от произведенията му специалистите откриват особено отношение на автора към исляма и неговите духовно-нравствени ценности. Житейското кредо на Гьоте, разбиранията му за смисъла на битието и съотношението между човешкото и божественото удивително съвпадат с ислямския модел на възприемане на тези проблеми. Дали Гьоте е бил мюсюлманин, знае един Аллах. Но е известно със сигурност, че поетът е считал Корана за Божие откровение, а Мохамед - за пророк. През 1995 г. във Ваймар група учени, начело с шейх Абдулкадир ал-Мурабит, подложи на анализ многобройните произведения и писма на Гьоте. В резултат изследователите откриха достатъчно основания да изведат нишка, доказваща, че класикът е бил мюсюлманин. Настоящата статия предлага кратък обзор на най-важните основания за тази хипотеза.

Метафизик на конкретното

Божидар Кунчев | 29 Август 2010

Далчев изстрада мълчаливо и стоически драмата на духовно целеустремения човек. Знам, че той не обичаше Фридрих Ницше, но тук ми се ще да цитирам нарочно една Ницшева мисъл: "Целият идеализъм на досегашното човечество е на път да се превърне в нихилизъм - с вярата си в абсолютната липса на ценности, а това ще рече - поради безсмислието". Преди всичко сътвореното от Далчев беше противопоставяне на нихилизма. На онзи от времето на Втората световна война и на другия, който беше наложен у нас като официална идеология. Стихотворенията на Далчев бяха защита на човешката уникалност. Той твърдеше, че "Човекът е незаменим" и ни внуши идеята за онази безусловност на големите ценности, без които се изгубва смисълът на съществуването.

Още на младини Далчев е страдал от своята "прекалена духовност", за да потърси излаз към свежия въздух на всекидневния живот. Обременен от товара на познанието, той закопнява за разтворени прозорци. Нещо му подсказва и то се разбира от ранната му поезия, че той трябва да избяга от тази "зла измислица", както е нарекъл собственото си съществуване. Далчев ще развие необикновен вкус към естественото, към простотата, усетил интуитивно гибелните последствия от човешкия стремеж за тотално познание, за постигането на Абсолюта.